Пролетното затопляне и еуфорията по празниците често ни срещат с огледалото и с отеснелите ни дрехи, с „добронамерена“ забележка от „приятелка“, със снимките на слаби и красиви момичета в лъскавите списания, с порой от реклами, обещаващи идеални пропорции на тялото и прочие.
Така в ума на почти всяка жена се загнездват редица големи дразнещи въпроси: „Дебела ли съм?“, „Напълнях ли през зимата?“, „Коремът ми е голям, май?“, „Как да отслабна?“
Не, няма да ви занимавам с калории, двигателен и хранителен режим, вода и детоксикация. Та вие си ги знаете вече! И актуалната диета за сезона сте открили, но не се получава. За да отслабнем, всъщност, трябва да елиминираме причините за натрупване на телесна маса. Тогава всичко става неусетно, без мъчителни диети, ограничения и страдание.
Тялото е искрено! То реагира на сигналите на мозъка дори и без да осъзнаваме този процес. А програмите за натрупване на телесна маса са в три основни групи още от времето на живота в първобитните човешки орди: глад, студ, заплаха.
За какво сме гладни? Днес животът ни е по-сигурен и уреден, но гладът от неудовлетворените потребности е по-актуален от всякога. Доколко присъстваме лично в своето битие или правим нещата „за другите”, в името на „как изглеждам”, а не какво АЗ искам.
Какво ни смразява в живота ни? Домовете ни са топли, но сърцата са студени. Отношенията с близките – замразени, способността ни за действие – скована от студа на условностите.
И какво ни заплашва? Пояс от мазнини ни защитава от всички опасности или ни прави по-тежки, заемащи повече място и по-видими. А заплахите дебнат зад всяко ненужно правило, ограничение, зависимост в обществото, което изисква как да „изглеждаме“, без да се интересува кои сме наистина. Те дебнат от всички ситуации, в които не се чувстваме видени, оценени, зачетени, утвърдени.
В коя програма сте заседнали и си „тежите“ на мястото? Именно отговорът на този въпрос с откровеност до болка ще ви насочи към първата крачка навън, към промяната.
А на вас, скъпи родители, държа да кажа – понякога чрез храната детето изразява отношението си към вас. Храната му дава възможността за реакция, която вие не му давате. Какво иска да глътне детето или какво отказва да преглътне? Какво се опитва да затъпче вътре в себе си, когато се тъпче с храна? Не е ли притеснително за вас, когато си изяжда всичко, независимо кога, колко и какво му предложите, сякаш е робот? Какво освобождава отвътре чрез повръщането? Още много въпроси за храната могат да ви помогнат да предотвратите развитието на хранително разстройство, чиито корени винаги са някъде дълбоко в ранното детство. Свободата да бъде себе си и чувството, че е обичано и прието, сдобряват всяко дете с храната – символ на майката и отношенията ни с хората.
Трупането на килограми и нарушенията в храненето са само симптом – симптом за липсата на мир и вътрешната хармония със себе си. Това важи както за възрастните, така и за децата.
Автор: Проф. Захарина Савова, специално за блога на Детски център „Мама и Аз“.
Проф. Захарина Савова е психолог и психотерапевт, преподавател в Медицинска академия в София, факултет по „Обществено здраве“, преподавател и супервизор на Института по психотелесна психотерапия. Има специални разработки в областта на хранителните разстройства, стреса, психосоматиката, рехабилитацията на онкоболни и други. www.z-savova.com