Коледа! Време, в което можем да спрем забързания ход на ежедневието и да се насладим на щастието да сме с близки хора, да споделяме, да даваме и получаваме обич, внимание, време.
Коледният сезон влияе различно на хората: на някои носи радост, на други повече тъга. Трети се вълнуват само от купуването на подаръци и не оценяват удоволствието от даването. Четвърти се гмурват в тежък график на срещи по задължение с роднини и приятели и пропускат истинската топлина на споделеното тържество.
А какво всъщност празнуваме на Коледа и какво ще усетят децата от празниците? Моят отговор е: принадлежността и любовта. Най-силната човешка потребност.
Човешкото същество не може да оцелее само. Ако не успее да се огледа с любов в нечии очи, и то от първата си глътка въздух, човекът умира. Гасне бавно и мъчително.
Да се чувства обичано, да дава и да получава любов, е онова умение, от което зависи благополучието на детето във всяка сфера на живота. И това за мен е истинската празнична тема – как да празнуваме принадлежността си към близките ни, любовта и в крайна сметка – живота.
А човек се чувства обичан, когато се чувства видян и зачетен, когато има на кого да дава и от кого да получава.
Не е любов да засипваш някого с грижи, от които не той, а ти имаш нужда /например, да натрапиш на детето си играчките, които ти не си получил в детството си, уроците по китара, които на теб не са ти позволили да изучаваш, а после да му се сърдиш, че не харесва твоите избори за него/.
Не е любов да затрупваш някого с очаквания, които служат на твоя, а не на неговия живот /“само в чужбина има живот, учи език, за да се махнеш от тук“, „това момиче не е ли твърде безлично за теб?“, „пак ме излагаш с тези дрехи“ и т.н./.
Не е любов да искаш някой да осъществи твоите мечти. /“само инженерите днес печелят много пари“, „аз не успях да завърша престижен университет, но ти имаш тази възможност – защо не се възползваш, не разбирам“/.
Не е любов да притежаваш някого като вещ. /“не те пускам да се цапаш! После АЗ ще трябва да те мия“, „Ще ядеш, щом казвам“, „Както съм те родила, така ще те съсипя“ и т.н./.
Любовта ни говори през сърцето и ние я разбираме без думи. И нейната музика звучи така: „Виждам те, чувам те, дишам с теб, ние сме заедно! Тук и сега и твоите, и моите нужди са важни!“.
Празниците са време да бъдем заедно. Това и ще почувства и запомни детето ви: как с мама чистехме и украсявахме дома ни, красивата елха; как с баба готвехме коледни сладки и мирисът им се носеше навсякъде; как с татко правехме снежни човеци и ме возеше с шейната, как батко се връщаше от чужбина и …
Оставям на вас да запълните списъка с вашите минали, настоящи и бъдещи желания. Да празнуваме живота!
Статията е написана от проф. Захарина Савова, специално за блога на Детски център „Мама и Аз“.
Проф. Захарина Савова е психолог и психотерапевт, преподавател в Медицинска академия в София, факултет по „Обществено здраве“, преподавател и супервизор на Института по психотелесна психотерапия (http://ibpt.eu). Има специални разработки в областта на хранителните разстройства, стреса, психосоматиката, рехабилитацията на онкоболни и други. www.z-savova.com