Кой родител не е губил самообладание, когато детето му се държи невъздържано? Такъв родител –няма. Ако има – това е митично същество, което язди еднорог над дъгата, прескачайки облаци.
Всички знаем, че в такива моменти на родителите не им е до смях и много често избухват. Повечето от нас са наясно, че крещенето и наказанието са неефективни родителски методи. Ако работеха, ние всички щяхме да сме великолепни родители и децата щяха да се държат безукорно след като сме изкрещели. Разбира се, може да им викате и те вероятно ще треперят от страх, че ще ги ударите. Но това, на което ги учи крещенето не е добро поведение, а да се страхуват. И още по-лошо, уча ги да крещят, когато са ядосани, да разрешават конфликти с насилие, вместо да изяснят недоразуменията и да постигнат мирно решение.
Да, децата имат нужда от граници. И да, децата имат нужда да бъдат научени как да се държат възпитано. Но крещенето не е начинът. Личният примерът, който им даваме е много по-важен от правилата, които им налагаме.
Ето няколко съвета как да запазим самообладание, когато нещата тръгнат зле:
1. Не става въпрос за вас. Ние родителите имаме склонността да приемаме лошото поведение на децата си лично, сякаш това, което правят е лична атака срещу нас или нашата ценностна система. А всъщност няма нищо общо с нас! Наистина! Те са деца, които не знаят как да се справят с чувствата си, когато са ядосани или уморени. Става въпрос за това какво преживява детето ни в този момент.Ако извадим себе си от уравнението, ще можем по-обективно да преценим ситуацията и да помогнем на малкото да преодолее кризата.
2. Бъдете техен водач, не техен началник. Децата имат нужда да се научат да си проправят път сами. Ние не сме вечни и няма да можем винаги да ги предпазваме, да ги напътстваме и да решаваме вместо тях. Ако постоянно дирижираме техните действия, те никога няма да свикнат да взимат самостоятелни решения. Трябва да им позволяваме да носят отговорност и да ги насочваме, когато имат нужда от помощта ни. Представете си, че сте Йода (наставникът), а не Дарт Вейдър 🙂
3. От какво наистина има нужда детето? Задайте си този въпрос. Когато са ядосани, когато се страхуват, когато са превъзбудени … от какво имат нужда децата? Не е полезно да викате или заплашвате. Поставете се на тяхно място и си представете, че сте по-малък. Задайте си въпроса дали бихте искали някой да ви крещи, когато сте разстроен? Как бихте реагирали, ако някой по-силен ви заплашва? Няма да ви хареса и просто ще негодувате срещу по-големия човек. Как трябва да постъпи родителят в такава ситуация? Да предложи утеха. Да проведе спокоен разговор относно проблема, анализирайки ситуацията. Да прояви съпричастие и състрадание.
4. Направете почивка. Когато сте ядосани е по-добре да излезете от стаята или да се отдалечите. Дишайте дълбоко, успокойте се. Дайте време на детето също да се успокои. Поговорете с него, когато и двамата можете да мислите трезво. Тогава резултатите ще бъдат полезни и за двете страни.
5. Обещайте на себе си и децата, че ще се постараете да не губите самообладание. И че ще давате добър пример. Въведете домашно правило: който прави сцена, приготвя пица за цялото семейство. Измислете ваш фамилен вариант на „наказание“, това ще намали напрежението и ще научи всички, че проблемите се разрешават на спокойствие.
6. Бъдете сигурни, че ще я оплескате. Очаквайте трудности, но се учете от тях. Разберете къде грешите. Бъдете загрижен. Трудности има, приемайте ги като упражнение към това да сте по-грижовен и състрадателен родител. Преразгледайте действията си и вместо да се чувствате зле, разберете какво може да подобрите. Направете план за действие за следващия път. Важно е да планирате, когато сте спокойни, а не да търсите решение под стрес. Коригирайте плана, колкото пъти е необходимо.
И накрая: родителите си измислят образ на идеалното дете и искат тяхното да е такова. Но децата (както и възрастните) не могат да бъдат идеални. Те са истински. Те имат недостатъци. Те имат нужда от помощ, те правят грешки, те се ядосват, те се разочароват. Ние също. Приемете децата си такива каквито са. Обичайте ги, уважавайте ги, възпитавайте ги с прегръдки вместо с крясъци. Или както се казва: Keep calm and Parent on!
Детски център „Мама и Аз“