Новата година винаги е символ на ново начало. Ражда се надежда за сбъдване на най-съкровените желания. Онези, за които все чакаме и рисуваме картини във фантазията си, но времето им не настъпва. „От Нова година започвам…“ – кое е вашето заричане: диета, курс по чужд език, четене на книги, уроци по танци…
За какво мечатем и все отлагаме да си го позволим – нови мебели, ново палто, нов стил, ново хоби, повече време с близките, нова работа, ново тяло, нов живот… и така година след година, все този глад за нещо, което нямаме.
Мечтаем за промяна, но от фантазиите ни гладът не намалява, дори напротив – нараства все повече. Затова и решаваме тук и сега да му отпуснем края. Преяждаме или прекаляваме – просто ей така, от дълго сдържан глад.
Гладни сме за любов и внимание – преяждаме със сладки неща. Но сладостта е временна, а тялото – все така гладно.
Гладни сме за връзка, но удавяме нуждата от другия в алкохол.
Гладни сме да отстояваме своите интереси в ежедневието, но вместо да усетим гнева си и да му позволим да излезе, унищожаваме ядно големи количества храна и го затъпкваме.
Гладни сме за изява и внимание и решаваме да потрошим една заплата в някой магазин – предимно за облекло и аксесоари, които не са ни нужни.
Гладни сме за прегръдка, за нежен допир, но ни е страх да направим крачка към другия и затова го засипваме с упреци и скандали.
Гладни сме за…
Както беше казал някой, по празниците или преяждаме, или се караме.
А преяждането не е алтернатива на глада, даже го засилва.
Защото гладът идва от истинските ни потребности, забравените, затрупаните, тези, които крещят в нас и отказваме да ги чуем. Да намерим пътя към другите, да бъдем част от някаква общност, да ни виждат и харесват, да се храним редовно с любима материална и нематериална храна, да ни погалят /и в преносен смисъл/, да даваме и да получаваме любов.
Новото начало си струва, ако е истинско, а не празна фантазия; ако е начало на пътя към извора на живота, към усещането за себе си, към свободата да признаем нуждите си и да потърсим съюзници в осъществяването им. Без заместители и „празни калории“ от сладкарница „Захарно петле“. Без съществуване с вкус на живот, с бледите цветове на измислен свят. А пълнокръвно преживяване на връзката със себе си и с другите, с истинска радост, с истински гняв, с истинска тъга, с истинска любов.
Алтернативата на глада е само редовно хранене с истинска храна – с истинския вкус на живота, с нашите истински емоции, с истинско движение към другите. С любов.
Статията е написана от проф. Захарина Савова, специално за блога на Детски център „Мама и Аз“.
Проф. Захарина Савова е психолог и психотерапевт, преподавател в Медицинска академия в София, факултет по „Обществено здраве“, преподавател и супервизор на Института по психотелесна психотерапия (http://ibpt.eu). Има специални разработки в областта на хранителните разстройства, стреса, психосоматиката, рехабилитацията на онкоболни и други. www.z-savova.com