Бабата е институция в българското семейство. Често помощта й е безценна за младите семейства при отглеждането на децата. От позицията на опита тя успява да даде на майката и твърда основа, и крила, за да отглежда детето без излишни предразсъдъци, слушайки повече собственото си сърце.
Но се случва между двете майки да възникнат спорове (дори конкуренция), която убива любовта и най-вече вреди на общата им цел – добруването на децата.
Как да уравновесим везната? Нека да погледнем през призмата на всяка от тях.
БАБАТА. Тя е зряла жена, преминала е през огън и вода и знае – на детето е нужна много любов и… добра храна … и игра и… почивка… и да му казваш „не”, когато прекалява и… Тя има повече търпение да се вслушва в детето, в неговите нужди и „капризи“. Театърът на живота не я вълнува толкова, не бърза за никъде, има време да слуша. Тя вижда безсмислието на притесненията на младата майка, къде твърдостта е нужна и къде – ненужна. И не разбира защо понякога не й се доверяват, ограничават влиянието й, обвиняват я в ненужна намеса.
Е, има и един особен вид – бабата, която обича „много”, ама извънмерно много, иска да си даде живота за внучето. То е малко, сладко, беззащитно и така се радва на нейните грижи… Има само един проблем – внучето си има родители и те не й позволяват да направи нещата по своя начин. А тя изпитва нужда животът й отново да придобие смисъл и да се изпълни с топлина.
МЛАДАТА МАЙКА. Тя е модерна, енергична, заредена е с разнообразна информация относно майчинството, има свое мнение, цели и принципи за отглеждането на децата. Но си има и работа, амбиции, партньор, на когото също иска да даде любов… Времето й бяга, задъхва се и се преуморява. Понякога има необходимост от помощта на бабата. Но няма нужда някой все да й мърмори, че деца не се гледат така, че храната не трябва да бъде такава, а онакава; няма нужда някой да я атакува с упреци и да омаловажава майчинската й роля. Как да балансира между всички грижи, отговорности и любими същества?
СТОП! Тук трябва да погледнем в същността на нещата, ако искаме да съхраним мира в семейството, вместо да започнем военни действия, от които никой не печели.
Всеки човек се задвижва от някаква потребност, но понякога избира криви пътеки, за да я задоволи. Всеки човек иска да даде любов, грижа и да получи признание. Не от омраза се нуждаят майките и бабите, а от топлина и разбиране, като всяко човешко същество. Как да постъпим?
1. Нека първо насочим внимание към младото семейство – то е територия на любов, която има своите граници и трябва да се охранява. Важно е за вас, млади родители, да бъдете заедно и да се обичате, без да допускате чужда намеса във вашата семейна и интимна сфера.
2. Важно е, скъпи родители, да осъзнаете и да поемете основната отговорност за децата си, смело да взимате и отстоявате решенията за отглеждането им.
3. Важно е и да се договорите кога и от кого да потърсите помощ.
4. Когато сте наясно със себе си, поканете и бабата, за да обсъдите какви са нуждите на децата – няма как да се грижите за тях пълноценно, ако се карате кой по-добре може да го прави. Заедно имате обща цел – децата да са добре.
5. Бъдете човечни, зрели и добронамерени в отстояването на границите си. Никой не печели от лични нападки, очерняне и оплюване.
6. Вие, скъпи родители, заявете родителската си роля още от раждането на детето и не допускайте празноти, които да дават възможност на друг да заеме изпълнението на тази роля.
7. А вие, скъпи баби, пазете авторитета на родителите – вашата роля в живота на внучето е по-лека и приятна и включва повече любов и по-малко отговорности. А това е прекрасно, нали?
8. И най-важното – трябва да осъзнаете и задоволите потребността и на двете страни от внимание и признание. Открийте какво харесвате в другата майка и го кажете на глас! После го поискайте и го приемете с благодарност. И пак, и пак … Докато родителите и бабата се почувстват уважавани и значими. Открийте у всеки от тях онова специално нещо, което никой друг не прави за детето. И пазете своята интимна сфера.
Така и родителите, и бабата ще бъдат по-щастливи, и децата – по-здрави и обичани. Ще се приближите до мира. И той ще ви хареса. Не война, съюз е нужен с бабите. С ясни позиции и искания. С човечност и разбиране.
Да живеят бабите!
Статията е написана от проф. Захарина Савова, специално за блога на Детски център „Мама и Аз“. Тук ще можете и занапред да четете статии от същия автор.
Проф. Захарина Савова е психолог и психотерапевт, преподавател в Медицинска академия в София, факултет по „Обществено здраве“, преподавател и супервайзър на Института по психотелесна психотерапия (http://ibpt.eu). Има специални разработки в областта на хранителните разстройства, стреса, психосоматиката, рехабилитацията на онкоболни и други.