Кога за последен път сте се забавлявали семейно? Спомняте ли си кога сте отделили време за игра с децата си?
Истината е, че повечето семейства така и не намират време да „вместят“ минутите или часовете за общи развлечения в семейния график.
Играта просто не е първостепенно занимание в повечето домове. Но тя е спойката, която скрепява семейството, тя е изворът на семейното щастие, тя е „тъканта“, от която са изградени спомените, тайният „хормон“, който ни поддържа здрави и ведри.
Част от определението за душевно здраве е да бъдеш щастлив, а това включва способността да играеш и да се забавляваш – казва психологът Родни Шапиро, директор на клиниката по семейна терапия към Калифорнийския медицински център в Сан Франциско.
На развлеченията не се гледа с добро око в нашата култура. В забързаното ежедневие хората са определено ориентирани към работа и труд, затова и са склонни да се чувстват виновни, ако вършат неща просто, за да се забавляват. А не трябва! Различните форми на игра и веселие обединяват родители и деца по много и особени начини. Общите развлечения, излетите, дори играта на „сляпа баба“, катеренето по дърветата – всичко това представя в нова светлина всички членове в семейството.
Веселието е своеобразен отдушник, балансиращ фактор в семейните взаимоотношения.
При това, когато родителите с личното си участие и пример въвеждат децата си в нови видове забавления, те могат да са сигурни, че тези приятни форми на веселие ще се съхранят у сина или дъщерята и през зрелите им години, че радостта, която те са изпитали в общите семейни игри в детството си, ще ги съпътства винаги.
Да овладеят един спорт или да се отдадат на дадено хоби непременно ще породи у всяко дете наслада за цял живот, а това е особено важно в сегашната пасивна телевизионна и компютърна форма на забавление. Ето защо не забравяйте да заделите време за семейни игри. Ето някои препоръки на специалистите как да върнете смеха и развлеченията във вашия дом:
Придържайте се към това, което харесвате.
Вършете неща, които наистина ви доставят удоволствие – независимо дали това ще е моделиране на хартиени самолетчета или печене на курабийки. Колкото повече се наслаждавате на това, което вършите, толкова по-голяма радост ще изпитвате от забавлението — а и детето ви също.
Давайте го по-просто.
Ако се опитвате да превърнете играта и веселието в работа, бъдете сигурни, че няма нищо да се получи.
Дайте го по-просто – стреляйте баскетболната топка в коша, карайте колело заедно, излезте през почивните дни на пикник, пускайте пъстроцветни есенни листа да плават в близкото езерце или дори в някоя голяма локва, разказвайте приказки – толкова много са забавленията, в които можете да участвате всички заедно!
Не се страхувайте да се правите на глупави.
Понякога не е лошо да изиграете смешна роля. Колкото повече се прави бащата или майката на „балама“, толкова по-весела ще бъде играта в очите на децата. Една майка, сериозна бизнесменка, си спомня как по време на семеен празник възрастните квичели и грухтели като прасенца, разиграли семейно приказката за трите прасенца и радостта на четиригодишната им дъщеричка била неописуема.
Превърнете работата в игра.
Родители и деца си стават по-близки, когато работят рамо до рамо. Не се плашете дори да боядисвате заедно – въпреки цапаницата! Облечете всички стари дрехи, не се стряскайте, ако и малко боя се разлее по пода – все пак ще ви бъде весело и усмивките ще бъдат повече!
Не преигравайте.
Стремежът непременно да прекарате много добре, да организирате някакво супервеселие, може да се обърне в досада. Не си мислете, че „по-голямо, по-скъпо, по-далеч“ ще направи вашето семейно пътуване непременно по-забавно. Семплите излети могат да имат магическо влияние върху вашето настроение.
Съвместните забавления са подарък, който ние правим и на нашите деца, и на себе си. При това той ни дава незабавното си възнаграждение: чиста, искрена радост.